През 2021 г. на България й предстоят два вида избори, първите - парламентарни - се очаква да са през март (освен ако президентът Румен Радев не ревизира решението си да не ги отлага с до два месеца, каквото право има по конституция). Макар светът вече да откри ваксина срещу COVID-19, все още е трудно да се прогнозира кога и до колко души ще достигне тя към момента на вота, което поставя въпроса как ще гласуваме безопасно, още повече, че гласуването у нас вече формално е задължително. Пита се и как ще упражнят правото си на вот хората, поставена под карантина.

От началото на глобалната пандемия от COVID-19 през март до ноември около 90 държави и области по целия свят са произвели избори. Всички са се срещнали с ограниченията, свързани със заразата – да не се събират твърде много хора на едно място, как да се рекрутира администрация за местата за гласуване и т.н. Всяка държава намери решения според собствените си административни, законови и културни възможности. Някои държави, като Южна Корея, въведоха много строг медицински протокол, други, като немската провинция Бавария, преминаха изцяло към гласуване по пощата, трети, като САЩ - използваха комбинация от различни начини за гласуване.

Какво може да направи България, на базата на вече събрания световен опит?

1.

Първо, партиите и президента трябва най-скоро да се съгласят за дата на изборите. Това ще постави много ясен период за организация и провеждане и всеки ще може да си направи план за действие. От друга страна, ситуацията с разпространението на COVID-19 би била една, ако изборите са в края на март, по-различна, ако са в края на април и съвсем различна, ако те са в края на май. Най-важното обаче е да има предвидимост и ясен срок за подготовка. 

2.

Второ, дребна, но съществена законодателна промяна, която да разшири правото за ползване на преносима избирателна урна. По света вече се установи ясен принцип – прeчките, причинени от COVID-19, да не се преодоляват с въвеждането на чисто нови, неизползвани до момента методи за гласуване. Това създава огромен риск за изборите. Вместо това се използва разширяване на обхвата на т. нар. специални методи за гласуване, които вече съществуват. В нашия случай гласуването с преносима урна е метод, който ще позволи на хората под карантина да упражнят правото си (успешно приложен метод в Италия, Литва, Хърватия, Канада).

Въпреки "златния стандарт" подобни промени да не се правят по-късно от 8 месеца или година преди изборите, малки извънредни законови промени, във връзка с епидемията, са съвсем допустими. 

3.

Трето, нужен е детайлен медицински протокол. В Южна Корея, където се проведоха избори още през април, в условията на тежка епидемиологична обстановка, показаха как това се прави. Мерене на температурата още на входа, поставяне на плексигласови прегради, употреба на лични предпазни средства и дезинфектанти, химикали за еднократна употреба, разграфени коридори за спазване на дистанция и т.н. При избори, задаващи се в началото на 2021-a, Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да е одобрила такъв протокол и да го тествала по време на частичните избори през последните няколко месеца. Можеха да бъдат обмислени и дори изпробвани и по-иновативни идеи, които бяха приложени в други държави, като отделни секции за хора със симптоми за коронавирус, drive-in гласуване с автомобили (в САЩ, Литва, Чехия) и т.н.

4.

Четвърто, ЦИК, заедно с Министерския съвет и областните управи трябва да обмисли как да увеличи броя на местата за гласуване, така че да се струпват по-малко хора. Трябва да се обмисли и намирането на достатъчно просторни помещения за гласуване. В различни избори по света през последните месеци видяхме използването на паркинги, стадиони и футболни терени. 

5.

Пето, абсолютно нов подход за набиране на членове за Секционните избирателни комисии (СИК). Повечето от досегашните партийни представители в комисиите са в рисковата възрастова група и вероятно сами ще предпочетат да не участват. Това означава, че партиите и ЦИК отсега трябва да попълнят квотите с по-млади хора. Но това няма да е лесно. Вероятно трябва да се увеличи заплащането за участието в СИК, така че то да стане по-атрактивно. Може да се помисли за приоритетно ваксиниране срещу коронавирус на хората, които ще станат членове. ЦИК отсега трябва да изработи много по-добри онлайн обучения за СИК. Сложността на тези избори и тяхната критичност от политическа гледна точка изискват и много по-добър подбор на хората в комисиите. 

Тези избори няма да са лесни, но не са и невъзможни. Към предизвикателството COVID-19 можем само да споменем и сагата с въвеждането на машинно гласуване. Разликата между провала на изборите и техния успех е в способността ни да планираме и да се организираме. Силното партизиране и политизиране на дебата за това как се правят избори през последните месеци, със сигурност няма да помогне. Някой скоро сравни пандемията със супер реалистичен стрес тест за здравната система. Приемете, че пандемията по време на изборите през 2021 г. ще подложи на стрес тест и изборната ни администрация.